Сладкият звук на спомените може да излезе и при разглеждане на вестниците, където можете да попаднете на интервюта, които, занимаващи се с по-леки теми, като спомените, ви подтикват да правите размисли, които също са по-леки и по-безгрижни.
Интересно интервю от историческия музикален критик датира от 27 февруари Марио Луцато Фегиз в Corriere della Sera, a Дори Геци.
Успешна певица през 60-те и 70-те, Дори Геци живее двадесет и пет години до нея Фабрицио Де Андре, на която тя беше съпруга, спътница, муза и майка на Луви, съкратено от Луиза Витория, дъщеря, родена от съюза с Фабер.
Дори Геци. Началото и срещите
Дори Геци е роден в Лентате сул Севесо на 30 март 1946 г. "На 18 години се оказвам, че работя за малък звукозаписен лейбъл. Срещите са от основно значение.
Благодарение на издателя Кристин Леру се сприятелявам с много млад загадъчен Лусио Батисти който все още не пееше, ограничавайки се да дава бисери на други артисти.
Алберто Теста ме запознава с безразсъден тийнейджър, висок един метър и осемдесет, Fiorella Mannoia който беше двойникът на каскадите в опасни сцени.
Тя беше каскадьорка. Спомням си едно момиче, съвсем само седнало на пианото и пееше.
Той се представи като Мими Берте. Тогава всички го обичахме като Моята Мартини. Така беше и за Лоредана e Ренато Нула".
Среща с Фабрицио Де Андре
"Датира от награда през лятото на '69 в Генуа, наречена "Caravella d'Oro". Той беше възнаграден за албума „Всички умряха с мъка“, аз за „Казачок“. През март 1974 г. съдбата се умори да чака.
Той решава да ни остави да се срещнем отново в звукозаписните студия на Ricordi in via Barletta. Той ме кани в студиото си, за да ми позволи да слушам „Валс за любов“, който съдържаше точно послание: използвайте момента ...".
Отвличането. 1979 година
"Страхотен жизнен опит. Нашето дълбоко разбиране ни помогна. Всяко преживяване има положителна страна. И ние знаехме как да го схванем. Понякога драмата беше оцветена с ирония.
Един от нашите "пазачи" довери на Фабрицио, че да, той оценява песните му, но предпочита Гучини. Отговорът не закъсня: „Белин, защо не го отвлякохте?".
Де Андре и Гучини
Фабрицио Де Андре и Франческо Гучини със сигурност са двамата най-големи представители на италианското писане на песни. Двама художници, надарени със страховит талант да играят с думи, да ги търсят с маниакална грижа (Де Андре) или да ги откриват с изключителна естественост (Гучини).
Думи за изграждане на истории, които са накарали и двамата да имат достатъчно място в антологиите на италианската литература, където се отчитат текстовете на някои от песните им. Но те бяха дълбоко различни. Различни по стил и съдържание, различни бяха техните литературни страсти, които бяха в основата на техния много личен начин на писане.
Френски поети и текстописци зад стила на Де Андре, американската литература и не само, зад Гучини. И двамата обаче обичаха яснотата, без да карат думи или неясни метафори. Винаги ясни, директни и винаги прекрасно красива за четене и слушане.
Дори никога не е осъществил мечтата си
"Погледнато назад, мисля, че запис на Fabrizio с Lucio Battisti би бил добър. Човек смята, че все още ще има време да свършим нещата. Но Фабрицио и Лусио напуснаха твърде рано, само след три месеца ”.
Де Андре и Батисти
Ако поговорката, че "gli opposti si privlaggono”, Вероятно дуетът De Andrè - Battisti щеше да стане световен музикален феномен. В панорамата на италианското писане на песни не можем да си представим още двама далечни художници, идеологически, но не само.
И двете обаче бяха изключителни в своята уникалност. От една страна, Лусио Батисти, супер фин музикант, ненаситен, никога напълно удовлетворен, винаги в търсене на съвършенство чрез седемте ноти. От друга страна, Фабрицио Де Андре, ненаситен читател, никога напълно удовлетворен, винаги в търсене на съвършенство чрез словото.
Биха ли се разбрали точно до края? Дали Де Андре би приел всички иновативни обрати на Батисти от музикална гледна точка? И Батисти щеше да пее, без да мигне окото, песни, които да говорят за отхвърляне на каквато и да било война, за транссексуалисти и за последната? Не знаем как да отговорим.
Дори Геци говори за неосъществена мечта поради преждевременната смърт на двамата художници. Но сънуването, особено в тези времена, е почти задължение и тогава, всички ние мечтатели, продължаваме да мечтаем за невъзможността за раждане на Duo че, musicalmente, той щеше да ни изпрати fuori di testa.
"Фабрицио Де Андре каза не на Дилън, който искаше да играе с него"
"Фабрицио отказа, защото не се чувстваше готов. Нашият любим приятел Фернанда Пивано, познавайки и двете теми, една вечер, лукаво му каза: „Кажи ми истината Фабрицио, ти не искаше Дори да се срещне Dylan?".
Де Андре и Дилън
Би било интересно да чуем преценката на Фабрицио Де Андре по отношение на Нобеловата награда за литература, присъдена на Боб Дилън. Генуезкият композитор коментира новината през 1996 г. за първата номинация за наградата на американския изпълнител: "Колко красиво! Това е много важно нещо ... и също така би било време песента да се счита за източник на литература, средство за изразяване и литературна, а от друга страна се роди поезията".
Мнозина смятат, че Фабрицио Де Андре е DylanItaliano, с изключение на Фернанда Пивано, която предпочете да обмисли Дилън "американецът Де Андре". „Вече не можем да чуваме неща като„ Братя на Италия, с каската на Сципион ... “; можем да чуем „Застреляй го, Пиеро, застреляй го сега“ ..., можем да чуем тези прекрасни рими от Фабрицио, а също и от Дилън, които са чисти рими, с асонанси, понякога, които са още по-жалки и по-вълнуващи отколкото истинските рими ". (Фернанда Пивано)
Фабрицио Де Андре преведе и изпя две песни на Боб Дилън: "Приключение в Дуранго", адаптирано от"Романтика в Дуранго"И"Път на бедността", в партньорство с Франческо Де Грегори, взето от "Ред на запустението".
Фабрицио Де Андре, Франческо Гучини, Франческо Де Грегори, Лусио Батисти, огромни италиански таланти, с общ знаменател, наречен Боб Дилън. Специални благодарности на Дори Геци за нейния ангажимент към Постоянна памет, неговият Faber и Великата италианска музика.
