12 април 1961 г., дата, която ще стане епохална в човешката история. От този ден нататък нищо няма да е същото, защото познатият свят вече няма да бъде същият, както преди.
В хилядолетната история на човека има герои, които марка в огън, придавайки му ново значение, ориентирайки го в посока къде не, до тогава, той можеше да си представи, че може да отиде. Има герои, които със своята смелост са отворили пътища, които тути, до тогава, те смятаха за непроходима. На хипотетичен подиум, в рамките на хилядолетната история на човека, е запазено място изключително за него. Неговото име е Юрий Гагарин.
Юрий Гагарин започва своето назначение с история точно на 12 април 1961 г. в своя космически кораб, наречен Vostok 1. От Москва започна надпреварата на човека към Космоса, към преодоляване на земните и човешките граници. Искаше се да се демонстрира, че интелигентността на Човека няма граници, както Космосът няма граници. Юрий Гагарин беше вътре в този космически кораб, който при излитането той изплю огън да достигне небето, към безкрайността и отвъд.
Светът се раздели на две
През 1961 г. светът беше разделен на две. Два противоположни блока, въоръжени един срещу друг. Съветският съюз и Съединените щати се предизвикаха един друг в безумна и непрекъсната надпревара, цел: да доминират над света. Завладяването на космоса би било огромна звукова дъска по отношение на имиджа за съветската пропаганда. Юрий Гагарин беше само малко колело в този луд механизъм. Важен беше крайният резултат, ако някой беше жертва на този експеримент, търпение. След известно време някой друг ще заеме мястото му за нов опит.
Знаеше ли го? Не е известно. Това, което е сигурно, е, че Гагарин е искал да стане вечен. За да стане вечен, той трябваше да влезе във Вечността през входната си врата. Предизвиква я. Разкъсва го с кораба си. Знаеше, че ако нещата не се развият така, както всички се надяват, пак ще има място в човешката история. Но би било много по-малко място, това, запазено за победените, дръзки, смели, но все пак победени. Той също беше напълно наясно с това, когато тръгна пеша, за да се приготви да се качи негов космически кораб. Знаеше, че това може да се превърне в негово последно пътуване. Това небе, на което винаги се е възхищавал от земята, може да се превърне в негов гроб. Но той все пак си тръгна.
Вечна икона
Ако след шестдесет години го празнуваме като икона, това е така, защото животът му е емблематичен. Авева soltanto двадесет и седем години когато ни каза, че Земята, гледана от горе, е цялата синя. Земята му легна, по-малка от топка за голф. Представяме си го с лице, облегнато на илюминатора, за да съзерцава безкрайна вечност. В тези моменти фантазиите на детето Юрий също ще дойдат на ум, тъй като той съзерцава звездите в спалнята си, може би ги представя като лунички в небето.
Той имаше soltanto тридесет и четири когато загина в самолетна катастрофа. Един вид трагично отмъщение го беше докоснало. Той, първият човек, прелетял извън космическите граници в своя космически кораб, почина след банален самолетна катастрофа, по време на тренировъчен полет. Благодарение на него, на смелостта му, на желанието му Infinita да оспориInfinito, научната фантастика се превърна в наука. Също и за това, за онова негово пътуване indimenticabile, който продължи по-малко от два часа, Юрий Гагарин е indimenticabile.
