Пушката лежеше грубо между рамото на Емилиен и тази леко неподредена брада, стърчаща от бузите му: леденото дясно око, приковано във визьора.
Ударите се забавиха, задъханото дишане се превърна в ритъм, все по-хармоничен ритъм. Първият изстрел гръмна и първият рев се разнесе във въздуха: беше минало много време, откакто не беше усетил тръпката, която могат да дадат само тези петдесет метра.
Почти две години без публика не ни накараха да забравим колко важна е трибуната в този спорт; и със сигурност ще има още чакане, но когато Антхолц и Руфолдинг, двата свещени храма на биатлон, ще се върне да блесне със знамена и писъци, всичко ще бъде по-вълшебно.
Веднага избухна вторият удар: беше танц. Десният показалец се движеше бързо и леко между спусъка и пълнителя. Чрез третото. Четвъртият също е бял. Сега петото се приемаше за даденост. Всички знамена с трансалпийския трикольор започнаха да се развяват от раменете на Емилиен. Беше бунт от синьо, бяло и червено.
Треньорите се радваха и Емилиен също се радваше кой, след като сложи пушката обратно на рамото си, той вече се е насочил към изхода на стадиона. Погледът към трибуната, ръцете към небето.
Имаше още три километра между френското момче и финалната линия, но бяха много сладки три километра. Въпреки всичко това, това беше последната права, която окончателно оформи страхотното състезание на Emilien.
След като успя да превърне последната сесия в нещо като триумфално тържество, като напълно оцени партито на Le Grand-Bornand, което предния ден той се беше зарадвал с триумфа на другия фаворит, Fillon Maillet, тръгна на лов за едно от хилядите знамена, които оцветяват Анси.
При вида на финалната линия ръцете спряха да се бутат и се кръстосаха пред гърдите, неизбежно напомняйки ликуването на Матийо Ван Дер Поел по повод третия етап на Тирено-Адриатико. Тези скръстени ръце и този предизвикателен въздух не представляват просто възторг от страхотно, страхотно изпълнение. Има нещо повече, много по-важно. Там е шоуто.
Този на биатлона във Франция това е свят, който вече расте много, преминавайки за няколко години от притежаването на феномен като Мартин Фуркад до притежаването на цял повече от конкурентен отбор, в който не само Емилиен (Жаклин) и (Квентин) Фийон Майе се открояват, но има и Гигона, Дестийо и Клод (олимпийската щафета ще се забавлява, и то не малко). И за движение, което вече се разраства да имаш атлет, който не ти дава сигурност за победа, както може би Фуркад, но който гарантира забавление, е безценно богатство.
Защото независимо как, във всеки случай Емилиен винаги ще намери начин да изиграе решаващ многоъгълник. Тогава трябва да признаем, че изборът как да се справим с него остава под въпрос: просто погледнете предишните два пъти. И в двата случая той беше решил да форсира темпото със ските и да потвърди страхотното физическо състояние, но след това, пристигнал в решаващия момент, той винаги е провалял състезанието. Всеки атлет би предпочел да не рискува, имайки предвид тези две злополуки, и да стреля с останалите.
E инвестирайте не. За трети път той избра по-сложния път: той започна да натиска и разликата между него и опонентите стана по-голяма, дотолкова, че още във втората обиколка часовникът на стрелбището започна да тиктака много по-рано от този на преследвачите.
Този път обаче само един от двадесетте изстреляни куршума се озова извън целта: пушката най-накрая беше решила да му бъде приятел. Има хора, които се учат от грешките, и такива, които винаги се връщат към тях. След това е Емилиен Жаклин, според когото грешката трябва да е тази, която трябва да се поучи от него.
Емилиен Жаклин е френски биатлонист (роден през 1995 г.), който в петия сезон сред големите на този спорт вече може да се похвали с 6 световни медала, 3 от които световни титли, както и 26 подиума в Световната купа (6 победи) . Въпреки това Анси е първата му победа в Масов старт.
Статията Емилиен Жаклин и тези вълнуващи кадри От Спорт роден.
